Созопол е най-старият град на българското Черноморие, основан през 610 г. пр.н.е., като елинска колония от милетски гърци под името Аполония Понтика. Тогава днешният о. “Св. Кирик и Юлита” е бил важна част от древногръцкия полис. Днес, разположен на 250 м северозападно от Созопол, той е единственият остров в България, който е свързан с континента посредством вълнолом. Сакралното място предз древността преминава през различни метаморфози когато през 30те години на XX век започва изграждането на военно-морска база на Българската армия. След няколко десетилетия военно присъствие днес острова е пустеещ, в очакване на своята нова роля.
На базата на архитектурно-археологическата и биологична уникалност на острова този проект му отрежда една обществена и културна дейност, която да покаже неговия многолик образ за широката публика. Център за изкуства „Аполония” представлява сграда-„рампа”, която умело се вписва в ландшафта, с минимална намеса върху природната среда и остава почти незабележима, ако се наблюдава от Созополския залив. Ефирната структура е максимално открита към кея и така нейните експозиционни площи плавно преливат в открити такива. Предвидени са камерна, театрална и кино зали и др. Посетителите буквално могат да се разходят върху сградата, като се насладят на великолепна панорама, изкачвайки се до бившото Рибарско училище и разкритите вече археологически разкопки. Тази най-зрелищна част от острова разкрива част от тайните му, пазени векове наред.
В градоустройственото решение е търсена хармония между старото и новото, за да се създаде една интересна за посетителя среда, където той може да погледне в миналото, да усети културният пулс на съвременният Созопол или просто да се наслади на уникалната атмосфера на това място.
Leave a comment